Преселението на българите в края на VII в. от Северното Черноморие към земите по Долния Дунав е една от последните вълни на Великото преселение на народите. Това преселение завършва с намирането на нова земя и отнемането й със сила, явление добре известно в историческата наука като „Завоюване на родината”. След победната война с Ромейската империя (Византия) през 680–681 г. българите се установяват трайно на Балканите. Тук на една обширна територия и за сравнително кратко време те създават устоите на здрава държавност. За защита на териториите са изградени множество землени гранични валове, като появата на първите от тях е свързана още със заселването на Аспарух и укрепване на територията между делтата на Дунав и Черно море, а последващите – с преминаването на Дунав и разширяването на държавата.

След овладяването на новите територии на Балканите за защита на войската и стратегическите пътища и проходи са изградени големи укрепени станове, които се разпростирали на площ от стотици декари. По поречията на реките се появяват и първите сезонни родови поселища, а малко по-късно в района на зимните станове възникват и първите постоянни селища. 

Бързата и повсеместна поява на уседнали форми на бит и материална култура спомагат да се преодолеят мощните центробежни сили, разкъсващи всяко номадско държавно образувание, и дават възможност България не само да устои в битката с могъщите съседи, но и да се превърне в постоянна военна заплаха за тях. За времето на съществуване на Първото българско царство, от 680 г. до 1018 г. (битката при Дурациум между войските на Иван Владислав и Никетас Пегонитес), България печели 16 от общо 27 големи битки с Ромейската империя, спира разширението на Хазарския каганат западно от р. Днепър и унищожава окончателно могъщия някога Аварски каганат. 

Централизацията на държавата и наличието на силна войска поставят устоите и на нейната икономическа мощ. В България влизат крупни постъпления под формата на дарове. Големи са богатствата, придобити от българите при военните походи. Те се изразявали в хиляди литри злато и сребро, въоръжение, скъпи тъкани, стада от бойни коне, говеда и овце, както и пленници, чийто брой понякога достига 50 000 души. 

В средата на IX век се изграждат множество каменни крепости – аули и десетки постоянни селища, укрепени със землен вал и ров. Връщат се към живот градовете от ромейската късноантична селищна система. Възражда се търговията в българските земи: по диагоналния път, пресичащ Балканите, от българските Буда и Белград на Дунав до Константинопол; по р. Дунав и нейните укрепени пристанища – Малък Преславец и Мъдръ-Истърска (Дръстър), където пристигат злато, тъкани и вино от Византия, храни от Чехия, сребро и коне от Унгария и кожи, восък и мед от Русия. Отварят се пазари в ромейските морски полиси Анхиало, Месембрия и др., както и тържище в столицата на Византия, където се предлагат кожи, мед и ленено платно от българските земи и се купуват скъпи копринени платове за българската аристокрация и обработена кожа за кожарската индустрия. Държавните граници се охраняват строго от погранична стража и се обмитяват всички преминаващи по търговските пътища стоки. Развива се металургична дейност – оформят се центрове по добиване и обработка на метали във Външния град на Плиска. Изработват се оръжия и бойна техника, сечива и оръдия на труда от желязо, коланни украси, украшения и конска амуниция от цветни метали и др. В множеството нововъзникнали полууседнали и постоянни селищни центрове се развива мащабно скотовъдство, на което се дължи търговията с добитък и животински кожи от домашни животни и дивеч. Нараства ролята и на земеделието и постепенно българското жито се превръща в основа на износа за Ромейската империя. Силно развити са керамичното производство, обработката на кост и дърво, ленени платове, вълнени и плъстени изделия, кожи и жито – всичко това спомага за търговския обмен и разцвета на държавата. Данъците в богатата държава са нищожни и се изразяват в лъжица масло и кожа на семейство, което е и предпоставка за благоденствие на населението, воински поминък на голяма част от мъжете българи и оттам многочисленост и боеспособност на страховита за времето си българска войска. 

Така разгледана, ранната българска история идва да ни покаже, че благоденствието на цял един народ върви винаги ръка за ръка със силната, административно уредена и правова държава, неотразимата й военна мощ и виталния творчески и победен дух на нейните строители.