Красен е на 27 години, от гр. Бургас. До 2021 г. живее в София, където учи и работи, за да се издържа. Изкарва пари, но се чувства неудовлетворен – нещо липсва в картинката, нещо неопределено, но съществено… Тази празнота усещат 90% от младите хора в големия град. Обикновено са избрали да учат професия, с която да изкарват достатъчно, за да се издържат, или работят това, което могат – най-близкото до възможното, но не и до това, което истински желаят. В обкръжението на Красен общуването се свежда до елементарни и празни разговори. Хората се задоволяват с малко и не мислят за нещо по-извисено от базовите си нужди. Някъде дълбоко в себе си Красен вярва, че има хора, водени от по-висша цел от едното физическо оцеляване, хора, с които има общи ценности и виждания за живота. И се надява да ги срещне. Не след дълго се появява възможност да замине на бригада в чужбина, която би му осигурила по-удобен и уреден живот. Работи усърдно и се старае да се впише, но скоро осъзнава, че колкото и усилия да полага, остава неизменно чужд за местните, липсва му среда, а с това трудно се свиква. Чувства се некомфортно и не е склонен да направи компромис, затова решава да се върне и повече да не напуска България. В София животът му поема в различна посока – запознава се с „Тогедър България“ и решава да стане финансов консултант. Избрал е нова професия и се опитва да развие професионални умения, но все нещо му куца. Процесът е по-бавен, отколкото му се иска, липсва му дисциплина да прилага наученото, нещата не се случват, както е планирал, ако изобщо се случват... Когато разбира за Казармата в с. Неофит Рилски, Красен решава да направи крачка напред към непознатото, иска да стане войник и да види какво означава това. Взема решение да отдели една година от живота си, за да промени себе си и да изгради качества като дисциплина и отговорност, които да му помагат навсякъде в живота. Започват месеци на обучение в различни направления, тренировки, труд, учене. Книгите са съществена част от програмата и сред тях „Клетниците“ и „Кодексът на самурая“ оставят най-дълбока следа в съзнанието на Красен. Те изграждат характер и устойчива ценностна система. През този период той започва да се спогажда по-добре с другите, развива умения за общуване с различни хора и в различни ситуации, разбира какво значи да работиш в екип. През две трети от времето си в Казармата той не вижда връзката между нещата, не може да схване как всичко, което прави там, му помага да постигне това, което цели. Но е решил да остане докрай, независимо дали разбира или не. Едва в последните месеци започва да осъзнава колко много знание в различни сфери е получил, как е обогатил мирогледа си и е развил качества, които ще са му полезни навсякъде в живота. Вземане и отстояване на решение, каквото и да се случи, поемане на отговорност, работа в екип и за общото – всичко, което е научил, е приложимо и в живота, и в работата. Правилните решения са по-трудни за изпълнение в началото и се изисква време, за да се докаже, че са по-добри. Правилният път не е лесният път, твърди днес Красен и допълва, че решението му да отиде в Казармата е най-доброто, което е вземал някога за себе си, и това му е помогнало да се превърне в истински мъж. Връща се обратно в София, където се сгодява за своето момиче. Красен е разбрал, че във вижданията му има стойност, че ценностите, в които вярва, го водят по правилния път. Но в среда, в която няма развитие и перспектива, човек губи вяра и желание да действа. Бездействието води неизменно до някоя от формите на смърт. Според Красен огънчето у всеки от нас или постоянно се разгаря, или почти угасва. „Човек трябва сам да си поддържа огънчето, дори и тогава, когато е в правилната среда.“ Да си мъж в днешно време, означава да следваш мечтите си, да си твърд и непоколебим в решенията, които взимаш, да поемаш отговорност за действията си. „Стигнах до извода, че трябва да работим за България, тя е единственото, за което има смисъл да се борим.“ В Казармата Красен създава истински приятелства с хора, с които дели покрив, залък и труд. В живота взаимно се изпитват и научават много един за друг. От знанието приижда увереност, а чрез нея се пораждат самоконтрол и дисциплина. Освен всичко друго в Казармата придобива и знания и умения за управление на личните си финанси в дългосрочен план. Когато е смирен, човек спира да съди. С това изчезва гневът и изгряват спокойствие и радост от живота, от това, което правиш с ръцете си, от себе си, за другите. 

Всеки прави това, за което е узрял. А доброто винаги се връща…