Един ден, когато еуфорията от „зелената“ енергия се разнесе като дим над водата, когато лудите се налудуват, а умните се наумуват, ще останат паметници на колективната ни лудост. Опиянението от „зелената енергия“ е планирано в кабинетите на специалисти по психология на тълпите и краткосрочната ни еуфория трудно ще надвие за дълго над здравия разум на способните да мислят. Само след едно поколение време ще трябва да отговаряме на въпроси, които ще ни е срам да слушаме. Защото, ако имаме късмет да сме живи и здрави, ще ни питат нашите деца или още по-лошо – нашите внуци. 

 КАКВО НАПРАВИХТЕ, ЗА ДА НЕ СЕ СЛУЧИ ТОВА? 

Докато в България вятърни паркове се изграждаха сравнително рядко и едва от 2008 г. насам, то някои страни в Европа имат повече от 20-годишен опит с тях. Българите, бидейки вечно изоставащи от световните моди, имаме уникалния шанс да не настъпваме същата мотика, от която страни като Франция, Германия, Нидерландия, Шотландия, Ирландия, дори САЩ и Австралия лекуват рани. И докато повечето от тези страни са доста по-големи като площ от България, ние, българите, не можем да си позволим лукса да съсипем нашата „земя като една човешка длан“. Затова нека видим какво остава след толкова модерните „зелени“ чудовища. 

 ОСВЕН ГЛУПОСТТА СИ, КЪМ НЕЩАТА, КОИТО ЩЕ БЪДАТ С НАС ЗАВИНАГИ, МОЖЕМ ДА ДОБАВИМ БЕТОННИТЕ ФУНДАМЕНТИ НА ВЕТРОГЕНЕРАТОРИТЕ И ПЕРКИТЕ, КОИТО НЕ МОГАТ ДА СЕ РЕЦИКЛИРАТ. 

 Икономическият живот на вятърните турбини е около 15, а не 25 години, както рекламират от вятърната индустрия. На всеки шест месеца те трябва задължително да минават през основна инспекция, иначе поне веднъж годишно с тях стават аварии, които потърпевшите могат единствено да наблюдават безпомощно. Те са изключително капризни по отношение на вятъра и ако си мислите, че искат просто да го има – много се лъжете. Вятърните турбини не понасят да няма вятър, да има слаб вятър или да има твърде силен вятър. При първите две положения не тръгват или не са ефективни, а при третото положение са проектирани да се самоизключват. Ако към това прибавим и твърдението на инвеститора, че „като видят птица – изключват“, то те май почти не работят. Ако имат късмет да духне вятър по техен вкус, те използват 50% от него. Най-весело става, като се запалят, а това се случва често. Тогава е весело и горе, и долу, защото възниква вторичен пожар. Но да кажем, че са поработили на почивки двайсетина години, какво става после? Тяхното утилизиране, или извеждането им от експлоатация (най-просто казано, връщането на мястото в първоначалния му вид и рециклирането на всичко), е едно от онези феноменално скъпи упражнения, които фирмата – собственик на вятърна електроцентрала, никога, ама никога няма да плати доброволно! След като срокът им на годност вече е изтекъл, хиляди от тези чудовища по света просто остават като паметници на глупостта, наречена „зелена енергия“. 

 ТВЪРДЕ Е СКЪПО, ЗА ДА ГО НАПРАВЯТ ДОБРОВОЛНО, ЗАТОВА СИ ИМАТ ИЗМИСЛЕНА СХЕМА.

Стандартните фирмени структури, използвани за изграждане на вятърни електроцентрали, включват компания майка (в случая голям чужд инвестиционен фонд), обикновено структурирана като холдингова компания – да речем CWP Global, с дъщерно дружество или фирма, която приема името на вятърния парк – да речем „Добротич уинд“, и вятърен парк в с. Добротич, щото има сантиментален момент... Дъщерното дружество е натоварено с всички текущи дългове по повод изграждането на парка и други плащания, които са изчислени така, че да надвишават неговите активи (докато вятърният парк работи, компанията майка вижда, че достатъчно парични средства преминават през дъщерното дружество, за да може то да остане технически платежоспособно, поне в краткосрочен план). В случай, че дъщерното дружество (напр. „Добротич уинд“) е преследвано за някакво съществено плащане, компанията майка (да речем CWP) просто седи и гледа как дъщерното дружество изпада в неплатежоспособност, оставяйки кредитора (един или няколко) без една стотинка. В Европа и света този скандален модел е печално известен. А откакто избухна демокрацията, той беше внесен от нашите добри западни приятели и практикува успешно и у нас.
Една от причините за създаване на дъщерни дружества с малка или никаква реална стойност е да се избегне (чрез изпадане в неплатежоспособност) отговорността за почистване на бъркотията, след като турбините се износят или субсидираната цена на енергията от тях бъде намалена или отпадне – което от двете настъпи първо.

Каквито и обещания за почистване на терена, рекултивиране на почвата, махане на бетона и прочие да се правят (не знам кой мислещ човек изобщо може да се хване на това), такива обещания винаги се дават от дъщерното дружество („Добротич уинд“, а не от компанията майка – CWP). Точно то е проектирано и планирано да няма налични активи за покриване на разходите за извеждане от експлоатация на перките и всичкия боклук сред тях. Така един ден шефката на фирмата с име на вятърен парк ще си сложи загрижената физиономия и зад тъмните очила и зле прикритото отегчение ще чуем: „ПРАВИМ ВСИЧКО ПО СИЛИТЕ СИ...“. После ще хлътне за малко в някой централен кабинет и няма и да усетим как ще изчезне от полезрението и физическия ни обхват точно когато най-много ни сърбят ръцете да я пипнем... 

  Докато голяма част от това, което стърчи над земята, може да има някаква остатъчна стойност като метал, перките ще бъдат заровени и ще тровят българската земя – почвата и подпочвените води, за следващите векове, а за десерт 700 – 800 m³ стоманобетон за основата на всеки ветрогенератор – нещо с размерите на еднофамилна къща, заровено в българската плодородна земя, ще си остане там вовеки веков. Не знам дали някой здравомислещ човек може да си представи как чуждестранният инвеститор идва, разравя почвата, отваряйки огромни дупки в земеделската земя, нарязва или взривява огромното бетонно тяло, товари парчетата в камиони и в отворената рана изсипва хумус, закупен и докаран незнайно откъде и на каква цена, така че нивата е възстановена и всички са щастливи. Размечтахте се...
Разходите за премахване и рециклиране на стоманобетон никога няма да си струват усилието заради стойността на това, което може да бъде възстановено; и никое оборудване за вятърна енергия никога няма да покрие разходите за изхвърляне на бетона другаде. Съответно ще има милиони гигантски, кръгли бетонни туловища, заровени завинаги в плодородната българска земя. След хиляда години археолозите и антрополозите ще има да се чудят каква точно колективна лудост е обладала човека през 21-ви век. 

СИМВОЛИ НА УМИРАЩА КЛИМАТИЧНА РЕЛИГИЯ

Въпреки милиардите субсидии от данъкоплатците, напомпани в така наречената индустрия за „зелена енергия“, те продължават да предизвикват проблеми. Европейският съюз има строги изисквания към опазването на околната среда и биоразнообразието, но лицемерно финансира проекти и индустрия, които на практика я съсипват. В цял свят субсидираните вятърни паркове срещат нарастваща съпротива – и то не само от страна на данъкоплатците и потребителите на електроенергия, принудени да плащат сметката.

„АКО ВЯТЪРНАТА ЕНЕРГИЯ ИМА СМИСЪЛ, ЗАЩО ИЗОБЩО ЩЕ ИМА НУЖДА ОТ ДЪРЖАВНА СУБСИДИЯ?“

се чуди политическият анализатор на Heritage Foundation Бен Либерман, който се занимава с енергийни и екологични въпроси. 

„ТОВА Е БАЛОН, КОЙТО СЕ ПУКА ВЕДНАГА ЩОМ ДЪРЖАВНИТЕ СУБСИДИИ ПРИКЛЮЧАТ.“

Оказва се, че вятърната енергия е скъпа и неефективна дори в най-добрите места за вятърни паркове в света. И то ако духа постоянно... А обикновените електроцентрали винаги трябва да са в режим на готовност, в случай че няма вятър, няма достатъчно вятър или дори твърде много вятър – доста често срещано явление. Ето защо, когато данъчните субсидии свършат, извисяващите се метални конструкции често просто биват изоставяни. След тях – покрит с белези пейзаж и мъртва дива природа – нещо, за което ще отговаряме пред децата си...

Има много скрити истини за света на вятърните турбини от замърсяването, въглеродния отпечатък, екологичните щети, проблемите със здравето... Символът на зелената възобновяема енергия, нашият спасител от несъществуващия проблем на „глобалното затопляне“, започва бавно и методично да трови и затрупва планетата. Тези символи на умираща климатична религия могат да работят само чрез смесване на вятъра с нашите данъчни левове... И когато данъчните левове пресъхнат, турбините спират. Да помислим върху това.