Ивайло Симеонов е от Пловдив, а приятелката му Валерия Николова – от София. Както почти два милиона българи, потърсили щастие в чужбина, двамата напускат родината и заминават за Германия в търсене на по-добър живот. Чувството за безнадеждност и липсата на перспектива през последните десетилетия ги карат да направят този избор.

Установяват се в немския град Есен, където Ивайло след усилено търсене започва работа по специалността си в италианска фирма за логистика. Трудолюбив, завършил УНСС, с познания по немски, той има добри шансове за успех. Валерия комбинира учене на немски с допълнителна почасова работа. Двамата живеят скромно, спестяват и не разхищават. Като партньори, заминали да осъществят общите си цели, влизат в колелото на живота – работа, втора работа, пазаруване, вкъщи. В продължение на няколко години те фокусирано правят това, без да ходят в скъпи ресторанти или на скъпи почивки. Решени са да успеят в немската система, по нейните правила, и да бъдат оценени, за да получат по-високо възнаграждение. Надеждата им е да постигнат стандарт, който да им позволи да си вземат жилище. Не сменят апартамента си с по-луксозен при увеличаването на доходите им. Напротив, търсят начини, по които да заделят повече средства, с които бъдещето им да е по-добре осигурено. Но...

Ивайло и Валерия споделят, че само в тяхната провинция има над 400 000 наши сънародници и въпреки че имат много приятели българи в района, нямат чувството за общност. България им липсва и тази липса става все по-осезаема, като вгорчава бъдещите им планове. „Дори да си купим жилище тук, нито ние, нито децата ни ще можем да живеем като българи... Нашите деца ще следват немските правила, ще говорят на техния език, ще мислят като тях... Дали въобще да го правим?” Такива въпроси смущават иначе подреденото им немско ежедневие. Системата ги държи в клещите си и не може да им създаде усещането, че са си вкъщи. Скоро въпросите, които си задават, се свеждат до един – да вложат събраните пари в жилище в Германия и да изберат бъдеще там или да се върнат в България?

Серия от събития поднася отговора на този съдбоносен въпрос.

Ивайло твърди, че за да оцениш България, трябва да поживееш и поработиш за няколко години в чужбина, да преминеш през лишения, компромиси, гняв, отчуждение, отхвърляне, защото си чужденец... С огромната подкрепа на приятелката си той успява да се издигне във фирмата, изграждайки самочувствие, увереност и смелост да пристъпи към следващата крачка – създаването на семейство. Но внезапно връхлита ковид пандемията и заключва целия свят. Ивайло е съкратен – въпреки стажа и позицията му във фирмата. Това въздейства тежко върху него и Валерия, довежда го до депресия, защото не може да си намери работа в продължение на половин година.

През този период те се чуват с близък приятел в България, от когото разбират, че в родината има място и е създадена общност, която бурно се развива въпреки локдауна. Общността е тясно свързана с развитието на проекта „Исторически парк“, за който вече са чували. Ивайло и Валерия трудно си представят как това е възможно. Започват да следят проекта в YouTube и попадат на предаванията на „Тогедър“, свързани с финансовото планиране. Така разбират, че може би са открили липсващото парче на пъзела. Ден след ден, предаване след предаване, те разбират, че ключът към осъществяването на техните мечти се крие в организирането на добър финансов план. Поръчват си книги по темата, допитват се до експерти в „Тогедър“, за да натрупат още повече знания за финансите. Мотивиран да постигне нещата, които двамата с Валерия искат, Ивайло прави ясен и конкретен план и започва да действа, а през това време подготвя за своето момиче изненада, която ще я остави без дъх.
През декември си идват в България, за да посрещнат празниците с близки и да се видят с приятели – според Ивайло най-смисленото им пътуване до момента. В последния ден от годината те пристигат в с. Неофит Рилски, като Валерия е изненадана да научи, че ще посрещнат 2023 г. в Исторически парк. Изненадите не свършват дотук. Чака ги обиколка на община Ветрино с високопроходим джип – преживяване, което те описват като „пълно избистряне на картинката“. Двамата са впечатлени от видяното, което по техни думи може единствено да се усети на живо. Усещането им е за простор, свобода и красота. Виждайки колко много млади семейства с деца се радват на свободата да работят и градят, у тях си проправя път идеята да се установят тук и да имат свой дом.

Кулминацията на тяхната обиколка се състои във Фестивалната зона над Исторически парк, където отиват, за да разгледат посадени дръвчета, дарение на българи от цял свят. Над тях кръжи дрон, който заснема Фестивалната зона за края на годината, или поне така си мислят. Скоро се озовават до дръвче с табелка, на която Валерия вижда надпис „Ивайло и Валерия Симеонови”, а под заглавието е написано: „Валерия, обърни се!“. Инстинктивно тя се обръща и вижда Ивайло, коленичил, с пръстен в ръка... Тогава осъзнава, че дръвчето всъщност е тяхно и всичко е отдавна планирано от Ивайло, както и мястото, на което да поиска ръката и сърцето й. Магичният момент е запечатан завинаги! Дронът над тях е заснел цялата изненада! 

„Такова чувство на споделено щастие не може да се изпита в Германия! Всяка минута тук си струва. Чувстваме се истински свободни да постигнем всичко“, казва щастливата Валерия.

След като посрещат новата година в Исторически парк, за тях тя започва с много повече вяра и устрем към постигането на мечтата им – да създадат дом сред хора, които правят това, в което вярват, и го правят в родината си. И без да чакат дори ден повече, те предприемат стъпките това да се случи по-скоро. 

Ивайло и Валерия Симеонови са благодарни за това, че Исторически парк храни надеждата и сбъдва въжделенията на българите в чужбина, които мечтаят да се завърнат обратно в родината си и да продължат живота си, като я развиват!