Най-големият бич за съвременните села е липсата на работа за хората, които живеят в тях, и това води до тяхното обезлюдяване. Постепенно започват да изчезват детските градини, училищата, магазините и услугите, като накрая се стига дотам, че дори и някое семейство да иска да живее там, селото не му предлага необходимите условия за нормален живот. Това от своя страна води до заселване на възрастни или неграмотни хора, както и на такива, които искат да избягат от закона с незаконна дейност, което прави населеното място още по-непривлекателно. Сградите започват да запустяват, защото няма кой да се погрижи за тях. Парковите пространства и тревните площи са неподдържани, качеството на живот се влошава с всеки изминал ден. Енергодружествата не виждат смисъл да инвестират в енергопреносната мрежа, защото няма потребление, общините и държавата също отпускат все по-малко средства и накрая селото запустява и замира. Това е бавен, но сигурен процес, който се наблюдава в много български села. Този процес можехме да го видим и в селата в община Ветрино, преди да се появи „Исторически парк“, който промени всичко. Първото село, което усети благотворното влияние на този спиращ дъха проект, беше Неофит Рилски. Началото се постави с поддръжката на общите тревни площи, което в този момент е непосилно за общината. Започна изкупуването на стари, изоставени къщи, тяхното събаряне и построяването на нови. Закупи се сградата на стария универсален магазин и се преустрои в ресторант, пазар, магазини и хотелска част. Последва закупуването на сградата на старото кметство и преустройството й в административна сграда. Закупи се недостроената от 2010 г. детска градина и започна да се поправя и достроява, като дори се добави басейн за децата. Важно е тук да отбележим, че по инициатива на общинския съветник Милен Георгиев и председателката на Общинския съвет Даниела Николова се мъчиха да спрат продажбата на разрушената детска градина, като не даваха някакво решение за нея. Тяхното желание е да саботират кмета на общината, защото искат да заемат неговото място през следващия мандат и да усвоят средства от инвеститора. Също е важно да отбележим, че сумата, за която се закупи детската градина, беше по-голяма от аналогичните в други подобни населени места. Точните думи на Даниела Николова са били: „Много лесно му се случват нещата на Ивелин“, което може да се тълкува, че тя не получава лично пари от подобна сделка. Тук не се разглежда дългосрочният интерес на жителите на общината и населеното място, а се търси лична облага от страна на двама конкретни общински съветници. 

Защо ги споменавам тях в статия за училището в село Доброплодно? Причината е, че тук отново наблюдаваме аналогична ситуация, като един от участниците е същият. Става въпрос за общинския съветник Милен Георгиев, който е и бивш кмет на с. Доброплодно. Този човек не живее в общината, продал е преди време всичките си имоти тук, като сега е купил някакъв имот, за да може да участва в новата кампания като кандидат за кмет или общински съветник. Говорим за рядко нечистоплътен човек, който разглежда общината като място, откъдето да се облагодетелства, а не като длъжност, която му е дадена от избирателите, за да направи нещо добро за тях в дългосрочен план. От фирми, близки до „Исторически парк“, беше подадена молба за закупуване на неработещото училище в село Доброплодно, като е важно да се подчертае, че желанието на инвеститора е да го запази като училище за преквалификация, да го ремонтира и да осигури запълването му от хора, които да изкарат преквалификационни курсове в него. Това гарантира, че училището ще си остане такова и утре, когато се увеличат хората в селото, то може отново да заработи и да осигури място, където да се учат децата на живеещите там. Това е безценна възможност за с. Доброплодно, но уви, Милен Георгиев реши да осигури своя собствен интерес, а не на живеещите в селото и общината. Всеизвестно е, че той е основният желаещ скандалният инвестиционен проект „Добротич унид“ да се реализира на територията на община Ветрино и най-много именно в село Доброплодно. Научавайки за интереса за закупуване на училището, той се разбира с Биляна Петрова (подставеното лице на „Добротич уинд“) да изнудват Ивелин Михайлов да отстъпи интереса на общината и да преследва своя интерес, като обещават да не му се месят в закупуваното на училището, ако той подкрепи техния проект. Естествено, че Ивелин Михайлов няма да продаде народния интерес за лична облага и отказва. Следващата стъпка е именно на Милен Георгиев, който като представител на ПП, ИТН, „Да, България“ отива при областния управител Благомир Коцев, който също е от ПП, и му казва да отмени решението на Общинския съвет. После отива при Ивелин Михайлов и казва, че ако се съгласи, ще има следващо гласуване и областният управител ще пусне решението за закупуване на училището. Отново изпълнителният директор на „Исторически парк“ отказва да влезе в подобни схеми, които ощетяват жителите на общината, и се отказва от покупката на училището в село Доброплодно. 

Така съдбата на толкова важна сграда за развитието на едно населено място е оставена на разрухата на времето. Всеки ден сградата се руши и Доброплодно губи възможност да се възстанови като едно прекрасно и уредено населено място. Основната вина за това е на Милен Георгиев, който безскрупулно гони собствения си интерес и унищожава системно общината. 

Все още има шанс да се вдъхне живот на това училище. Тук хората трябва да направят две неща:

1. Да покажат на Милен Георгиев, че е нежелан в община Ветрино, и на следващите избори да няма и един глас за подкрепяните от него партии и личности.

2. При проява на повторен интерес общинските съветници да гласуват за закупуване на тази рушаща се сграда и да позволят на фирмите около „Исторически парк“ да направят от село Доброплодно едно хубаво и цветущо място за живеене. 

Съдбата е в нашите ръце! Остава да започнем да действаме! Село Доброплодно ще пребъде, защото ние ще се борим за него!