Безпътица. Това е първата дума, която ми идва наум, когато разговарям с току-що завършили образованието си млади хора, на които им е трудно да определят желаната посока за развитието си в живота. Причините са комплексни и вината за липсата на професионална ориентация не е само тяхна. За съжаление, образователната ни система в момента боледува, не дава функционални умения на младежите и теоретичните знания в училище не се допълват с практически опит. Дори за завършилите университет е трудно да започнат мечтаната работа, сблъсквайки се със суровата действителност, когато във фирмите с обявени свободни позиции чуят „търсим само хора с опит“.

В Земята на свободните хора – с. Неофит Рилски, подходът към младите хора, за радост, е много по-различен. Тук търсещите своето място под слънцето имат възможност да получат теоретични знания и практически насоки в най-различни области – личностно развитие, придобиване на финансова култура, активно спортуване като противовес на цигари, алкохол и наркотици, и като цяло набавяне на качества и умения, които да им помогнат да се превърнат в пълноценни и добре обучени кадри в професията, която са си избрали.

Повече за живота тук от първо лице може да ни разкаже 18-годишният Анес Белаббас, който наскоро се премести в Неофит Рилски. Интересната фамилия Анес дължи на баща си, който е от Алжир, а майка му е българка.

– Как се озова тук?

– Аз съм от Божурище, в близост до София. Моят брат празнува рождения си ден в с. Неофит Рилски и се познава с Мирослав Стоянов, който е част от общността, която се разраства тук. Разказваше ми как е устроено селото. Аз обожавам историята и Исторически парк със сигурност привлече вниманието ми, но все пак бях много учуден, че е възможно в България да се случва нещо толкова мащабно. Когато го посетих, силно впечатление ми направи, че с. Неофит Рилски се развива наистина много бързо и е някак независимо – домашна храна, магазини, спортна зала и най-различни дейности и услуги. Харесаха ми и хората и нямах търпение да дойда отново. Мирослав ми спомена за възможността да поостана. Реших, че може да ми е много полезно и с желание се втурнах в това начинание. 

– Какво ти направи впечатление, като дойде, и как минава ежедневието ти?

– Направи ми впечатление, че тук средата е много гостоприемна и има приемственост. За да се ориентирам кое е моето нещо, което искам да правя, имам възможност да пробвам най-различни професии и хората са отворени да ми покажат, да ме научат. Не знам на друго място да го има това. За краткото време, в което съм тук, успях да се пробвам в  стопанството на „Храна от село“, имах възможност да поработя и с озеленителния екип, бях помощник и в раздаването на вестник „Красиво Ветрино“, а сега се обучавам в търговския отдел на Исторически парк и информираме училища и детски градини за предстоящите пролетни детски лагери. Ежедневието ми минава в разговори, обучения, тренировки, а от скоро добавих и четенето на книги.

– Какви книги четеш?

– Първата книга, която прочетох тук, е „Направи милиони сега“ от издателството на „Тогедър Академи“. Тя много ми отвори мирогледа. Продължих с още няколко. Чета и за личностно развитие, продажби, които ми дават ценни знания и във финансовата сфера. Подбирам главно такива, които към този момент мога да приложа и са ми препоръчани от успешни хора покрай мен. 

– Как виждаш развитието си след 5 години?

– Тук има куп възможности и ако продължавам да се уча и да надграждам, според мен ще придобия умения, които ще развият потенциала ми във всеки аспект от живота, без значение къде се намирам и какво правя дори и след 20 години. Най-хубавото от живота тук е, че наистина можеш да се превърнеш в мъж. Спираш да разчиташ на родителите си да те издържат и започваш да поемаш отговорност. Искам да остана тук, да намеря своето призвание и да усвоя нужните умения.