Запознайте се с Рафие – жената, която ще сгрее и нахрани доброволците и в най-мразовития и отруден ден с най-вкусния боб. Жената, която в зората на проекта „Исторически парк“ е една от първите в село Неофит Рилски, когато всичко започва и е трудно като всяко начало. 

Рафие е всеотдайна и трудолюбива и като повечето добри хора е имала нелек живот, изпълнен с перипетии. Но нали точно те ни правят по-силни и ни карат да се учим и израстваме. И дали всеки трънлив и труден път извайва характера и създава човеци?

Понякога не е важно колко далеч сме стигнали, а какво сме преодолели. Защото не всички тръгваме от едно и също място и поемаме различни по сила и тежест удари от живота.

Рафие израства в задружно и сплотено семейство, вдишва добротата и радостта и вгражда в характера си трудолюбието, отдадеността, но и смелостта да си различен чрез примера на своите близки. Израснала в село Топчийско, Бургаска област, родителите й и дават възможност да изживее едно истинско и щастливо детство. В дома им е имало уют, веселие и споделена радост. Родителите са учили децата си да дават, да споделят, да са сплотени. Майка им е плела, пързаляли са се с шейни... Баща й, закупчик, им осигурява добър стандарт на живот. По това време момичетата не са получавали образование и са били подготвяни само да домакинстват и да работят вкъщи. Баща й обаче решава, че децата му ще имат избор в живота си, че момичетата няма да слугуват, и осигурява средно образование и на четирите си деца. Рафие се влюбва и ражда единствената си дъщеря – Сениха, на 19 г. Оттук започва период от живота й, за който тя отказва да говори. Човек охотно споделя радостта си, но в мъката обикновено е сам и ние ще уважим това й решение. Важното е, че всички удари от съдбата и всички препятствия по нелекия си път Рафие преминава с вдигната глава и плаща висока за една жена цена заради желанието си да осигури на дъщеря си достоен живот, свобода и право на избор. Работи като миячка на съдове в Слънчев бряг, където липсва човешко отношение. Следва рязка смяна към тежка мъжка работа в строителството – шпакловка и лепене на камък в същия курорт. Отново липсват разбиране и човешко отношение. Междувременно дъщеря й Сениха завършва средното си образование по туризъм и има желание да продължи да учи психология в София. Рафие има притесненията, че големият град крие опасности за едно младо момиче, което идва от малък град. Стягат багажа и тръгват за София. Занизват се отново дни на усилен труд – майката започва да плете шапки и чорапки за децата и ги предлага на майките в парка. Един ден я вземат за просякиня и й дават милостиня, без да вземат плетивото й. Рафие се разплаква от унижение и решава, че приключва с това. Решава да помоли жена с малък щанд да продава плетивата й – помощ, която се оказва решаваща в този момент, защото в замяна скоро Рафие й връща услугата, като й помага с ремонта на апартамента й. Не след дълго е препоръчана и на други клиенти и може да предложи на добра цена това, което е научила в строителството. Така уменията й се оценяват и семейството се стабилизира. Скоро Рафие получава предложение да работи в Гърция и решава да замине. Вече е спокойна за Сениха, която е самостоятелна и се справя добре в големия град. Рафие започва работа като миячка на съдове в кухня при тежки условия, но го прави в името на това да припечели повече пари. Плащат й едва в края на сезона и за да посреща непосредствените си нужди, е принудена да поема допълнително работа. Пет години работи в Гърция само през лятото при нечовешки условия и къртовски труд. Работи почти денонощно, от 7 до 12 ч. през нощта. Стаята й е била толкова малка, че една сутрин се събужда с мишка до главата. Скоро след това дъщеря й идва да я посети и като вижда при какви условия работи майка й, решава да я убеди да се откаже от тази работа. Към този момент Сениха се е запознала с проекта „Исторически парк“ и е посетила село Неофит Рилски, където започва строителството на най-големия туристически атракцион и вече работи Неолитното селище. Сениха се запалва по проекта от своя приятел и вижда за майка си възможност да работи на място, където да има свободата да върши това, което иска, и да има човешко отношение към труда й. Промяната идва трудно и с цената на много убеждаване. Рафие все пак идва в Неофит Рилски, където в началото подхожда с огромно недоверие. Опитът от изминалите години е оставил груби белези в отрудената й душа. Това, което най-малко очаква, е, че ще бъде оставена да прави каквото умее най-добре и ще вложи сърце и душа в това, защото не е принуждавана от обстоятелствата, а сама го е избрала. Установява се в селото и започва да се грижи за реда и чистотата, стопанисва Неолитното селище и непрекъснато върши нещо допълнително. Ако попитате защо, единственият отговор, който би бил верен за Рафие, е, че така е възпитана, така правят отговорните и отрано научени на труд и всеотдайност хора – като видят, че нещо може да се направи по-добре – правят го, без да чакат някой да им каже. Пред очите й проектът „Исторически парк“ се развива и разгръща. Казва, че в началото не е можела да схване цялата идея. В началото й е трудно, но свиква, сама си намира работа и вижда голямата разлика с Гърция – никой не я дебне, няма напрежение, никой не я тормози, а тя е свободна – това, което винаги е искала за себе си и за дъщеря си. Рафие е работлив и деен човек. След като се сформира доброволческа група, която работи да е чисто и подредено в общината, тя започва да им готви обяд и ги гощава всяка събота и неделя. В студени дни дори им прави чай и им го носи на място да ги стопли. Дружният труд в полза на общността й напомня за живота на село, когато всички са хващали по една лопата и са отивали да помагат на съсед, който има нужда от помощ и повече работни ръце. Прочути са вкусният боб на Рафие и широката й усмивка, с които посреща доброволците в двора на Неолитното селище. Тя се е превърнала в нарицателно име за групата и за Неофит Рилски – всички познават Рафие и всички са хапвали от вкусния й боб. Прави го от сърце и за своя сметка и това е нейният принос към идеята и общността. 

„Радва ме, когато видя как Неолитното селище се пълни с хора. Душата ми се изпълва и тогава чувствам обединението помежду ни. Няма хора, които да са единици. Няма мое, твое – има наше. Това е, за което съм мечтала цял живот. Свобода, доброта и сплотеност с хората”, споделя Рафие и усмивка озарява чертите на лицето й. Сплотеността, която създава тя, и добротата, която носи със себе си, превръщат хората в задружно семейство, в една общност.

Една от първите в Неофит Рилски, Рафие е свидетел на това, как една мечта започва да придобива реален образ и скоро разбира нейния размах и значение. Тя също е имала мечти и една от тях винаги е била да даде сигурност и обич на единствената си дъщеря и да й осигури светъл път и свободен избор, за да има възможност да осъществи своите собствени мечти. И тук това изглежда толкова възможно и осъществимо. Сякаш всичката болка, всичките усилия, всички жертви по пътя й са имали смисъл и са я водили точно до това място, до тези млади и вдъхновени хора, до този проект. Сениха се е установила в Неофит Рилски и живее близо до майка си. Тя е намерила своята любов и сама е станала майка. Животът на Рафие е пълен и спокоен. Внукът осмисля дните й, на лицето й изгрява усмивка при всяка мисъл за него. Често са заедно, а богати са тези, които са заедно. Животът тече като пълноводна река и всичко изглежда на мястото си. 

Странно как трудностите и болката могат да изваят човек, вместо да го ожесточат. Да шлифоват душата му и тя да заблести като диамант. Той пръска светлина, която събира, смирява, сплотява и ражда добро. Добро с добро се събира и така се множи...